Предното ми посещение в софийския зоопарк беше преди около 5 години. Въпреки съпровождащата ме детска еуфория и положителни емоции, в мен оставаше горчивото усещане, че нещо в заобикалящата ни действителност не е както трябва. Сега при последното ми посещение – 5 години по-късно се надявах, че нещата са се променили към по-добро, ако не много то поне донякъде, най-малко и заради многото осиновители на животни. Сравнението и със зоопарка в Берлин, който посетих преди 13 години, също изобщо не е в полза на нашата зоологическа градина.
Първото и най-силното впечатление за покъртителната бетонна действителност. Нямам представа по чий проект е правено, но със сигурност адски много усилия трябва да са положени, за да се сътвори нещо толкова грозно. Със сигурност нашата зоологическа градина може да кандидатства за най-грозната в света, което е жалко.
Малко снимки за илюстрация
снимката води към още няколко кадъра
След грозната бетонна действителност, следващото което прави ужасно впечатление е адската задушлива миризма в сградите където се разглеждат животни и отвътре, комбинирано с летните жеги навън това се превръща в доста екстремно преживяване. Трудно ми е да повярвам, че на такова място няма аспирация, все пак сме 21в.
Интересно впечатление ми направи табелите — не хранете животните, които са на всяка клетка буквално и напълно констрастиращи със будките за семки, пуканки и всякакви други сладки работи, павилионите пълни със зрънчота, чипсове, всякакви други вредни гадости и стигнем до кръчмичката – При мечката където може да си поръча човек пържени картофи с кебапчета. Явно разчитат само на добрата воля и на възпитанието на посетителите за да не хранят животните, нещо което се е доказало че не работи при нас!
Като цяло комбинацията грозен оголен бетон на някои от клетките, комбиниран с много гъсти храсталаци и бурени на другите и със ужасяващата смрад в постройките прави посещението на зоопарка в София едно не много приятно изживяване. Разбира се това се променя, ако посещението е с главна цел забавлението на някой малчуган, на тях това не им прави особено впечатление.
Освен негативните неща разбира се могат да кажат и някои хубави, има доста пейки и няколко беседки, които са на сянка. Относително чисто е сравнено със София, но може и по-добре да е. Има една чешмичка (доколкото видях аз), но може би трябва да са поне 5-6 из целия зоопарк.
Като цяло зоопарка изглежда все едно е застинал някъде и не е мръднал в последните 30 години. За съжаление не бих препоръчал на никой да го посещава, ако не е заради деца разбира се, просто няма какво да се изпусне. На управата на зоопарка бих препоръчал да кандидатсват за субсидия от европейски фондове, или поне за финансиране от столична община да може всичко това, което съществува в момента да се изравни със земята и да се построи модерна, красива и функционална зоологическа градина, ако ще после и 5 пъти по-скъп да е билета, мисля че това е правилния път.
* не знам по какви английско-немски причини използваме тази чуждица, а не казваме ‘Животински парк’
Позволявам си на цитирам тази статия на вестник 24 часа от 16-ти Август, защото много ме впечатли написаното. Неща, които отдавна си ги мисля, но не съм успял да ги изложа по един или друг начин.
Неотдавна в “24 часа” Иво Сиромахов предложи енергична защита на чалгата под заглавието “Политическите послания в попфолка”. Започва така: “Твърди се… че те (т.е. чалгаджиите) били прости и пеели глупости. Сякаш тези, които ги обвиняват, са завършили Оксфорд!”
Камъни в моята градина… Завършил съм Оксфорд на ниво и бакалавър, и магистър, че съм и преподавал там. И твърдя, че чалгизирането на нацията е част от онзи процес на развращаване на обществените нрави, който заедно с мутризацията и корупцията потопи България в блатото на Ориента точно когато трябваше да ставаме европейци.
Чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното въплъщение на простотията. Визуално, защото я практикуват дебели, мутроподобни мъже и напомпани със силикон жени, имитиращи приятелки на мутрите. Звуково, защото чалгата се намира на нивото на най-ниския знаменател на балканско-арабските музики, от които безсрамно краде. Дискурсивно, защото текстовете на чалгата ни съобщават няколко фундаментално прости неща: че няма нужда от грамотност, нито от почтеност, нито от работене; че животът е джунгла и човешкото същество е напълно безпомощно пред произвола на самците, изскачащи от храсталака.
Чалгата е простотия, а простотията е убиецът на цивилизацията. В продължение на хилядолетия човечеството е полагало огромни усилия, за да престане животът да бъде джунгла, за да може скромният, почтен и грамотен човек да просперира със собствените си усилия, а не – чрез подчинение на по-силен.
Не щеш ли – появява се чалгата и съобщава, че всичко това е лъжа. Убеждава хората, че цивилизацията е измишльотина. Те престават да вярват в нея – и тя престава да съществува. Изчезват доброто възпитание, грамотността, нагласата да се работи (т.е. да се получава ресурс, без да се краде) и елементарната учтивост. Чалгизираните хора общуват помежду си с грухтене, ръмжене и някое и друго междуметие. Силните започват да бият слабите, а слабите се подчиняват, защото инак ще бъдат бити.
Изкарайте колата си на пътя и веднага ще видите кой управлява нещата там. Мутрите управляват пътищата, макар техен собственик да е държавата – т.е. всички ние. А какво извира от отворените прозорци на мутренските джипове? “Духаш балони, буташ бакшиши.“ Не, това не е Шестата симфония на Чайковски…
Инак Сиромахов е начетен човек и в статията му прозират типични черти на цивилизацията, като например хумор и ирония. Но ако хората му повярват и заживеят по правилата на чалгата, само след 10 г. самия него никой няма да го разбира. Защото няма да са останали хора, които да могат да четат, камо ли да отбират от хумор и ирония. И него също ще го бият самците на джунглата, защото грамотният ще е слабият.
Материала е взет от тук. Авторските права са на вестник 24 часа.
Днес (19.08) отбелязваме световния ден на фотографията. Чества се на тази дата, защото на 19 август 1839 година е направено официалното представяне на фотографски процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние. След това процеса се развива до достигане на джобна камера с 35мм черно-бял филм в нея. През 1925 Leica пускат тяхната първа 35мм камера, като и до ден днешен са известни с ненадминатите си телеметрични камери.
Щастлив съм, че един от първите фотографи е носил моето име – Анастас Йованович (1817-1899), за който се смята че най-вероятно е направил и първата съхранена снимка на българи от 1842-1843 година – портрет на възрожденецът Тодор Минков с майка си, които са фотографирани във Виена.
В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 година.
На тази хубава дата, не ни остава нищо друго освен да си пожелаем повече хубави снимки и да не забравяме, че преди всичко фотографията трябва да носи удоволствие, както за самия фотограф, така и за хората които ще и се наслаждават.
Да караш такси в България и по-конкретно в София е доста зле според потърпевшите, цената на километър трябва да е минимум 1.20 даже 1.50лв за да е рентабилна услугата и да могат шофьорите да изкарват достатъчно с 8 часови смени и да не са риск за пътниците. Принципно съм съгласен с исканията на таксиджиите и, че цена от 1.50 би им покрила всички евентуални разходи, но (винаги има едно „но“) какво биха предложили обратно като услуга?
Според мен правилния подход е да се види как и с какво може да се промени услугата, да се подобри качеството и след това да се мисли за цената. Нещата, които искам да видя аз като промени са:
Еднакви и нови коли за всяка от големите фирми. Добра идея е колите да са големи тип миниван по възможност със 7 места и по-голям багажник.
Да има задължителни курсове и обучение за кандидат шофьорите, които са минимум 6 месеца и освен шофьорски умения, познаване на улиците, да се развиват и малко култура и обноски, също е добре всички да говорят поне на средно ниво английски.
Да се промени като цяло обслужването и прекия контакт с клиентите, шофьорите да с униформи (абсолютно задължително) да няма гледки от вида на мокри потници и скъсани джапанки посред лято. Да не се слуша чалга (също абсолютно задължително), да не се пуши в колите (и това е задължително). Шофьорите да отварят вратите на клиентите си, да поемат багажите и да си чистят колата основно всеки ден и набързо след всеки клиент по възможност.
Да се спазват правилата за движение по пътищата и при нарушението им пътниците да имат възможност да сигнализират компетентните за това органи, като трябва да има разбира се и ефективност от тези мерки.
Колкото и да стане средната цена на километър, да има орган, който да ги регулира цените и те да не могат да варират с повече от 20% между разлижните компании и по този начин да се избегнат церберите, които ги има в момента с цени от 3 до 10лв на км.
Мисля, че като за начало това е достатъчно, да започнат големите фирми да го изпълняват, пък след това си мисля, че и самите пътници ще са склонни да плащат повече, ако получават качествена услуга. А дали това ще се случи скоро при нас, аз лично се съмнявам…
Как най-бързо и евтино да се построят офиси А клас? Най-ефикасното решение е просто като се вземе стара масивна сграда в центъра, изкърти се всичко до носещи стени и после се префасонира. Такива сгради в София има много, така че може би скоро ще има бум на такова „строителство“.
Пресен пример с полиграфическия комбинат на бул. Цариградско шосе.
От това само след 1 година трябва да се „роди“ луксозна бизнес сграда. Скоро ще се разбере дали ще е така.
От скоро в Борисовата градина са се появили кошчета, чиято цел е да събират фекалиите на кучетата, които се разхождат там. Дали някой вече ги е ползвал или дали ще ги ползва за в бъдеще незнам. Знам само че в монтирания към тях държач за найлонови торбички нямаше нищо още на втория ден, като не мисля че 100 собственици на кучета са опитали тази новост.
Пускам и една снимка как изглежда кошчето.
От 14 до 16 август тази година ще се проведе второто поредно издание на Spirit of Burgas. Номинираният за най-добър европейски фестивал ни очаква с много силна програма, 7 сцени и къмпинг, което е ново за тази година.
На главната сцена ще се изяват както следва:
14-ти Август (петък): Faith No More – една от най-обичаните групи в България, повлияла много на рок музиката през 90-те години със специфичния си звук LTJ Bukem и Sub Focus с подкрепата на DJ-ите от HMSU. Drum & Bass легендата LTJ Bukem е известен и с многото си проекти с други музиканти и с успеха на лейбъла му Good Looking, това са само част от причините гостуването му да не остане незабелязано
На сцената ще се изявят още Dreadzone с подкрепата от българска страна на Panican Whyasker и D2.
15-ти Август (събота) е вечерта на Fun Lovin Criminals, които със смес от хип-хоп бийтове с алтърнатив рок, блус ритми и забавни текстове, са любимци на доста хора
В последния момент към фестивалната програма се присъединиха и De Phazz, които с елегантния си джаз-лаундж звук са идеално допълнение към морската атмосфера
Също в последния момент беше анонсиран и Will White от Propellerheads с DJ set, a допълнението от българска страна ще е на Gravity Co, Siluet и Vagabond & JamezBongg (Back2Back), които ще допринесат за специфичния звук на втората фестивална вечер.
Последната вечер, 16-ти Август (неделя) е оставена на The Crystal Method и Clawfinger, които бяха обявени доста късно, но чакането си е заслужавало със сигурност. ТCM са на музикалната сцена от 20 години и са достигнали легендарен статус с музиката си за филми и игри, а Clawfinger са известни с комбинацията си от тежък звук, рап и текстове, изпълнени с послания, които са скандализирали родната им Швеция
От българска страна ще се изяват Artery и Kuln, a за електронния звук ще се погрижат Renesanz, като гостите ще са легендарния холаднски техно продуцент Speedy J, немския виртуоз Alexander Kowalski и тежката техно артилерия от Австрия Mario Ranieri, които ще са подкрепени от Balthazar, JackRock и Stephan Panev.
Сред новостите тази година са сцената изцяло заделена за холанските представители на електронната сцена – Go Dutch, а сред имената правят впечатление Lauhaus и една сред най-известните холандски Djane – Dorine Dorado.
Интересно присъствие ще има и на Jack Daniel’s Rock Stage, където се открояват имена като – Babyface Clan, Odd Crew, Черно Фередже, Светльо & The Legends, Last Hope и др.
НА ТЪМНО Stage ще ни представи A-MORAL, Q CHECK, DJ Kosta Kostov и Karandila Gypsy Brass Band.
Силно българско присъствие ще има и на Blues & Jazz Stage с имена като Unlimited & Ruth, Three-O-Five, Future Shock, Lot Lorien, Джендема и др.
Цените на билетите са
Фестивален билет за 1 ден – 40лв
Билет за трите дни на фестивала – 100лв
Тук може да видите пълната програма с всичките над 100 изпълнители, а тук цялостното разположение.
Със сигурност Spirit of Burgas е най-голямото събитие в българското музикално лято, така че нека всички да отидем там и да се забавляваме както само ние си знаем.
Бях си казал да не пускам много-много разни клипчета, но това определено си струва.
Показателно за изобретателността и амбициите на човек!
Разбира се и прекрасно просто за гледане!
Най-вероятно това ще е последната версия обновяване преди излизането на OS X 10.6 Snow Leopard. Препоръчвам на всички да се обновят, просто използвайте Software Update на вашият Мак.
Винаги са ми били интересни така наречените лайфстайлъри, които предизвикват в мен интерес и потрес и много силно желание да ги разбера, което рядко ми се случва. При модата, както и при много други неща границата м/у хубаво и кич е много тънка. Интересното е за хората, които носят разни дрехи без да се замислят просто защото е „фиешан“, комфорта и това да ти е удобно нямат никакво значение тука. Определено при такива хора има материал за няколко сериозно социологически проучвания и няколко дисертации по психология.
Няколко сезона подред най-вездесъщи бяха острите обувки, в женски и мъжки вариант, познати още като острилки, калмуци, чушки и пр. и достигащи във всякакви причудливи форми като цървулите на малкия мук, изглеждаще 5-6 номера по-големи и др. Този сезон тентенциите са към сандали като на римски легионери и завръщане на потурите.
Очаквам тенденциите за новия сезон, които ще са голям хит и ще се носят повсевместно. D&G ще пуснат дънки с интересни надписи отзад на кръста в стил татуировки. На най-куул моделите ще пише – „I’m a stupid bitch“, „I love to be fucked in the ass“, „Please fuck me harder“ и др. След това тенденциите ще бъдат доразвити като се очаква подобни надписи да се появят на всякакъв тип дрехи, от чорапи и бельо до палтата. Също така е възможно да се появят и варианти на официални рокли от Версачи, когато някой иска да разчупи скучните официални събирания. Като цяло се очаква един доста интересен моден сезон.
Да живеят лайфстайлърите, които могат да поддържат всички малоумни нефункционални извращения на модните дизайнери!
От 14 до 16 август тази година ще се проведе второто поредно издание на 