Фото рефлексии

Спазвам една моя традиция вече, да снимам последните залези в годината.

Ето я и снимката за 2009-та година.

Ето и по-голяма версия тук.

В последните часове на настоящата 2009-та ми се иска да напиша моите пожелания за новата 2010-та година. Освен традиционните – здраве, щастие, късмет ми се иска да спомена няколко други неща, които са важни за мен.

На първо място да се обичаме повече и да си вярваме повече, да можем да разбираме и приемаме другите хора такива каквито са. Много е тъжно когато хора се разделят, скарват или намразват само защото не сме толерантни, не можем да разбираме другите и да прощаваме.
Да сме малко по-отговорни към всичко заобикалящо ни. Голяма част от проблемите ни, от работа до приятели и близки могат да се предотвратят с повече отговорност. Това важи и в пълна сила и в отношението ни към околната среда. Нужни са малки елементарни ежедневни действия, трябва ни само отговорност.
Да си поставяме високи, но реалистични цели. Всеки от нас може да работи за бъдещето си, да се развива и просперира поставяйки си реални цели и преследвайки ги с упорство и труд.

Мисля, че не красотата ще спаси света а добротата и съзнанието ни. Дано се развиваме в тази посока през новата 2010-та година!

Преди малко се върнах от премиерата на Avatar, последния филм на Джеймс Камерън, който прави след повече от 10 години прекъсване. За визуалните ефекти мисля, че няма какво да се коментира, перфектна приказка и визия отвсякъде. Екипа си е свършил работата перфектно и визията наистина е зашеметяваща. По-важното в случая обаче е посланието, което носи филма и което трябва да остане като спомен. Това е, че сме родени на планетата, където нашата майка е земята, да я уважаваме, да споделяме и пазим ресурсите и да ценим живота и природата защото всичко е преходно. Алчността ни ще ни погуби със сигурност в близко бъдеще, а може и други светове да погубим, ако имаме такава възможност. Странно изглежда да видиш от екрана как 3 метрови сини хуманоиди с първобитни пособия, разбират земята си, ценят живота и всичко, което получават от природата, нещо което ние забравяме и отричаме постоянно. Ще се радвам, ако филма е накарал хората да се замислят поне за секунда, защото човешката алчност може да ни изправи да воюваме сами срещу себе си, но това ще е война за единственото голямо богатство – нашата земя.

Моя съвет е задължително да гледате филма, но го гледай не само със широко отворени очи, а и със съзнанието си!

Случайно или не премиерата на филма съвпада и с края на срещата за климатичните измения в Копенхаген. Добре е да организират една групова прожекция и на политическите лидери там, главно от тях зависи дали такъв сценарий от филма ще е реален или имагинерен!

* Гледах филма в IMAX 3D киносалона и ми направи изключително лошо впечатление, че след края на прожекцията цялата зала беше пълна с пуканки, кутиите от тях и пласмасови бутилки по земята. Също така въпреки огромната бройка кошчета отвън, нямаше нито едно за разделно събиране на боклуците, въпреки че всичко е картон и пластмаса и може да се oползотворят отново.

От снощи започна и днес продължава първият истински сняг за зимата на 2009-2010. Дано е по-бяла и чиста и донесе радост и удоволствие на всички, които я обичат.

Пускам няколко бързи снимки от тази сутрин в борисовата градина

Излезна поредната версия на Digital Camera Raw за OS X. Софтуера за Мак, който помага на вашата ОС да декодира RAW файлове директно във всички програми, които показват графични файлове, в това число влизат също и iPhoto i Aperture. Точно това е силата на OS X, че има преглед на RAW файлове още от Finder без нуждата от допълнителни програми и plugins.

В новата версия е добавена поддръжката за най-новите камери на Canon и Nikon.

Обновете си я за да може да разглеждате спокойно RAW файлове от всички камери.

Вчера (12.12.09) със свещ в ръка на моста на влюбените се проведе „Бдение за действие“ в подкрепа на форума за климатичните изменения в Копенхаген. Целта на бдението беше да изкажем съпричастност към срещата в Копенхагем, да покажем че ние грижа за планетата ни и искаме да се вземе решение, което би гарантирало нашето бъдеще. Такива бдения имаше в цял свят.

Според думите на организаторите на събитието присъстваха около 200 души, според мен реално бяха малко по-малко. Като цяло на фона на бденията в други градове сигурно изглежда малко, даже и аз очаквах целия мост на влюбените да свети от свещите, да могат хората, които минават оттам да ги видят отдалеч. Важното в случая е, че имаше както малки деца така и възрастни хора, независимо от гадното време. Показахме съпричастност и желание за промяна, мисля че това е най-важното. Възрастните да си променят мисленето, а младите да се учат. Само когато сме заедно, ще може да има реална промяна!

Повече снимки има тук.

От днес в продължение на 2 седмици лидерите на над 190 ще решават бъдещето на земята на 15-тата подред среща за изменението в климата под егидата на ООН. Да точно така бъдещето! Нищо тука не е преувеличено, след неуспеха на протокола от Киото и неговото забавяне сега в Копенхаген трябва да се вземат исторически решения за намалянето на бъглеродните емисии във въздуха. Реалните решения ще ги знаем на 18-ти декември.

Много силно се надявам лидерите на развитите държави да са поумнели и да разберат, че не може да има икономика и индустрия, без да има планета земя, тя е нашата майка и е по-важна от всичко. Едновременно съм притеснен, но и тая надежди, че европейския съюз ще е по-активен и ще се докаже като най-екологичния от всичките развити страни.

Може да видите повече подробности на официалния сайт на конференцията или да следите всички новости в техния туитър профил.

Остава само да си пожелаем Copenhagen да се превърне в Hopenhagen (взаимставано от Hopenhagen)

Едва ли ще учудя някой като кажа, че София не е от тези градове, и като цяло всички български градове са така. Доколкото знам във Варна има някакви усилия покрай морската градина да се направи нещо, но не знам докъде са стигнали нещата. В София „направиха“ нещо нескопосано покрай канала на бул. Евлоги Георгиев, колкото да си измият ръцете просто.

В България има доста любители на велосипеда като начин на придвижване и забавление, само че държавата и общините не правят нищо да подпомогнат това. Никой не се замисля, че ако има повече и качествени велоалеи доста хора могат да слезнат от колите си.  Трябва просто национална политика и воля за това, само че ние нали сме по-хитри от другите както винаги нищо не правим.

Спорт, движение, чист въздух, екологичен и безшумен начин на придвижване това е табу за сегашните упраници, надявам се да не е и за бъдещите. Докато се променят нещата мога да спомена тази връзка с 10-те удобни градове за велосипести. Можем само да гледаме и да цъкаме с език.

След първоначалното излъчване на филма „Бетонни градини“ на Генка Шикерова и протеста от няколко български туристически организации, което съм описал тук се оказа, че има още развитие по темата. Вчера (02.12) националният борд по туризъм излезна с официално становище относно филма. От борда признават обективността на материал и уточняват – „Бордът намира за подходящо, конкретният случай, представен в Слънчев бряг, да бъде разгледан като възможност за предотвратяване на други подобни небалансирани модели за развитие в страната“. Чак бях изненадан от това изказване, но искам да поздравя борда, че застанаха мъжки и си признаха истината.

Още по-интересното обаче идва от гостуването на Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА в Тази сутрин по БТВ. Значи тези хорица споделят, че филма казва истината, обаче не е хубаво да я казваме защото нищо не печелим така и само губи българския туризъм така. А аз мога да ги попитам така ли възпитават децата си, да лъжат и крият, да не споделят истината. Години наред всички си тъпкаха гушите с незаконните строежи в Слънчев Бряг, интересуваха ги само печалби, никой не мислеше за природа или туристите, само парите имаха значение. И какво излиза накрая, ние се налапвахме много години, ама сега вие на никой не казвайте, че Слънчев Бряг не струва. Тактиката със заряването на главата в земята като щраус явно е много удобна за българските хотелиери, само не знам те какво си мислят, че някой като дойде тука няма да ги забележи нещата, за които се говори във филма ли? Явно просто реалността от пияни скандинавски туристи ги устройва, стига да има приходи за тях.

Трудно ми е да измисля какво повече може да се каже по темата. Алчността и безсилието на хотелиерския и туристическия бизнес в България е показателна.

Ако на някой му е интересно може да види видеото от Тази Сутрин по БТВ тук.

От известно инициативата Hopenhagen набира сериозна подкрепа. Подписки, клипове в интернет, приложения във Facebook, кандидати за посланници, направо истинска виртуална държава. Hopenhagen е движение създадено от Международната рекламна агенция в подкрепа на срещата на ООН за промените в климата в Копенхаген. Изненадващото в случая е, че има и билборд призоващ да се присъедините към Hopenhagen в София.