Покрай разглеждане на фотографски сайтове и ревюта на нови обективи случайно попаднах на сайта на един фотограф – Al Bello. Много харесвам спортната фотография, гледал съм доста сайтове, а и аз самия съм опитвал 1-2 пъти да снимам спорт, определено е много интересно и вълнуващо. За мен спорта е най-динамичния жанр за снимане, може би следван непосредствено от дива природа и концертна фотография.
Снимка от портфолиото на Al Bello. За връзка към сайта натиснете върху снимката
Това може да направи снимките на Al Bello, само още по-ценни. Разгледах доста подробно сайта, прочетох биографията на автора и видях какви награди е печелил през годините. Мисля, че заслужава голямо уважение и възхищение за годините работа и старанието, което влага. Това може да бъде видяно и разбрано от биографията. Най-интересното в случая, обаче е способността на автора да представя спорта в много различни форми и да го комбинира с други жанрове фотография. Прекрасните портрети на спортисти правени с голямоформатна камера много приличат на класическите американски портрети от средата на XX век (примерно Richard Avedon). Също чудесни снимки, в които се комбинира спорта с пейзажна фотография, а за подводните снимки и подготовката, която е вложена при тях само мога да мечтая някога и в България да можем да видим такова нещо.
Радвам се, че мога да споделя този сайт и прекараното време в него е едно от най-смислените неща, които съм правил в последно време.
Дойде време и за тазгодишните награди за репортажна фотография на World Press Photo. Категориите в които се присъждат награди са доста, а снимките както винаги са много силни. Прави ми впечатление, че може би кадрите като цяло са по-положителни, което е доста добра тенденция. Да можем да видим света и от красивата страна, а не само от болната и недъгавата, което беше нормалната практика предните няколко години.
Все пак големия победител е един и тази година се казва – Pietro Masturzo от Италия.
Жени в Техеран викат от покривите си в знак на протест срещу режима от 24 Юни.
Да се надяваме, че скоро ще можем да видим и български фотографи в най-престижния световен конкурс за репортажна фотография!
По-рано тази седмица Apple представи най-новата версия на софтуера си за обработка на RAW файлове – Аperture 3.
Част от новостите бяха напълно очаквани и това са функциите показани вече в iPhoto – Places и Faces. Освен във аматьорският софтуер сега новостите са налични и в Аperture и явно има защо. Човек може много лесно да се ориентира, ако търси снимки на определен човек, или ако си сортира снимките по географско разположение, даже и самата камера да не може да записва GPS метаданни.
За мен лично повечето новости са в обработката на изображения и те главно се дължат на сериозната конкуренция на Lightroom и очакваната 3та версия на софтуера на Adobe. Най-сериозната и необходима новост в Aperture смятам, че са четките (brushes), нещо което ми липсваше в предните версии и с което се работи идеално в Lightroom. Принципа на работа е подобен на технологията за non-destructive работа в Photoshop с добавяне на нови слоеве и работа с маски в тях. С четките може да се променя всичко от цветове, експозиция, острота, ретуш та до ефект на поляризационен филтър, като всичко това се променя върху част от изображението само.
Другата голяма новост са така наречените от Apple – Adjustment Presets . Това представлявате предифинирани обработки на кадър, като е много лесно да се избере някоя от тях и след това да се редактира малко по-финно спестявайки известно време. Най-хубавото е, че всеки може да си дефинира и запази собствени настройки, за определен тип обработка, а даже може и да ги копира върху повече кадри.
Като добавим към това възможностите за споделяне в социални мрежи директно от програмата подобрените слайдшоута с HD възможности, Aperture вече излиза от детската възраст и става един зрял софтуер за обработка на снимки, напълно достоен за всеки професионалист.
Остава да чакаме да видим кога и на каква цена ще го има и у нас софтуера, а дотогава малко информация от източника – Aperture 3.
Като продължение на предишната ми публикация за обстановката в София, искам да покажа малко снимки от така неочаквано зимния 8-ми Февруари 2010. Явно колкото и късно да дойде зимата пак си е изненада, даже и снега който вали от неделя вечер пак изненадва всички в понеделник сутрин. Може би при едни солидни дела към софийска община за несвършена работа да има някаква промяна, но не съм оптимист.
Всеки може сам да реши за себе си как стоят нещата в София и прилича ли на европейска столица.
» Continue Reading…
Със сигурност няма човек, който да не е разбрал за катастрофалното земестресение в Хаити, който да не е видял кадри по новините или видео в интернет.
Сега малко повече от 20 дена след земетресението, когато няма шансове да се извадят повече хора изпод руините, когато е приключила неотложната медицинска помощ, ми се иска да се огледаме за нещо друго. Голяма част от населението е без подслон, сами са и разчитат единствено на хуманитарната помощ. За да може да се съвземе Хаити и след време пак да е чудесна тропическа страна с веселите и усмихнати хора мисля, че е важно да дадем надежда на децата, шанс за един по-добър живот. Децата са бъдещето, бъдещето на всички нас!
За това искам да призова всеки да отдели от личните си средстава и да подкрепи инициативата на Уницеф „НАДЕЖДА ЗА ДЕЦАТА В ХАИТИ“. Да помогнем на децата да започнат да учат отново, да се усмихват и да виждат, че има някаква надежда за тяхното бъдеще. Мисля, че не е никаъв проблем за всеки от нас да отдели от личните си средстава, дори и 10лв да е пак е достатъчно, ако повече хора се присъединят.
Информация от Уницеф тук, директно дараване на средстава тук (от менюто Кауза изберете – „Помощ за децата в Хаити“).
