Заглавието е взаимствано от втори епизод на култовия испански сериал „Синьо лято“, сериал който всички израснали през 80те години на 20ти век много добре познават. Сериите започнаха да се излъчват отново по БНТ1, като очевидно има голям интерес към прекрасните спомени от детските години, към които ни връща филма.
Моите спомени от детството свързани със сериала са – синьото море разбира се, веселото ежедневие на децата, разходките с колело ближейки сладолед и къщата-кораб на Чанкете. Днес обаче открих един доста по-дълбок и социален смисъл в иначе безгрижния детски сериал, нещо което не очаквах и много ме изненада.
Както се вижда и от заглавието на епизода – в „Не убивайте моята планета, моля ви!“ беше засегната екологичната тематика под формата на измряла риба от реката и стигнала до морето. Интересното в случая е, че филма е сниман през 1981 година, а в него се говори за гражданско самосъзнание и за проблемите от неспазването на правилата и неуважение към природата.
Провокирани от умрялата риба и замърсяването на морето, бандата хлапета се организира да проведе операция „чиста планета“ под формата на почистване на плажа. Нещо, което много ми напомня за акциите на екологичните организации в България по почистване на планини и морета. Нещо, коетo 30 години по-рано го виждаме в испански сериал. Много преди времето на мобилните телефони, електронната поща, Facebook и Twitter.
Мисля с интерес да догледам и останалите серии от Синьо лято за да мога да си припомня хубавите моменти от детството ми, а и очевидно за да науча нещо ново.
Като продължение на предишната ми публикация за обстановката в София, искам да покажа малко снимки от така неочаквано зимния 8-ми Февруари 2010. Явно колкото и късно да дойде зимата пак си е изненада, даже и снега който вали от неделя вечер пак изненадва всички в понеделник сутрин. Може би при едни солидни дела към софийска община за несвършена работа да има някаква промяна, но не съм оптимист.
Всеки може сам да реши за себе си как стоят нещата в София и прилича ли на европейска столица.
Със сигурност няма човек, който да не е разбрал за катастрофалното земестресение в Хаити, който да не е видял кадри по новините или видео в интернет.
Сега малко повече от 20 дена след земетресението, когато няма шансове да се извадят повече хора изпод руините, когато е приключила неотложната медицинска помощ, ми се иска да се огледаме за нещо друго. Голяма част от населението е без подслон, сами са и разчитат единствено на хуманитарната помощ. За да може да се съвземе Хаити и след време пак да е чудесна тропическа страна с веселите и усмихнати хора мисля, че е важно да дадем надежда на децата, шанс за един по-добър живот. Децата са бъдещето, бъдещето на всички нас!
За това искам да призова всеки да отдели от личните си средстава и да подкрепи инициативата на Уницеф „НАДЕЖДА ЗА ДЕЦАТА В ХАИТИ“. Да помогнем на децата да започнат да учат отново, да се усмихват и да виждат, че има някаква надежда за тяхното бъдеще. Мисля, че не е никаъв проблем за всеки от нас да отдели от личните си средстава, дори и 10лв да е пак е достатъчно, ако повече хора се присъединят.
Информация от Уницеф тук, директно дараване на средстава тук (от менюто Кауза изберете – „Помощ за децата в Хаити“).
Поне от няколко години се спекулира за така очаквания таблет от Apple. Според последните слухове, компанията от Купертино ще представи на 27-ми таблет устройство, iPhone 4.0 версия на софтуера и iWork 2010 версия на софтуера си за работа с документи. За разработка на подобно устройство се говори много отдавна, даже се очакваше септември месец, което предполага, че вече момента е дошъл. Показателно е, че информация какво се очаква се споделя и от Reutres.
Слуховете за устройство с диагонал 7-10″ и с цена под $1000. Каквото и да извади Стийв Джобс от ръкава си съм убеден, че таблет ще има и ще е нещо откровено различно и привличащо потребители, като повечето устройства на Apple.
Днес се състоя протеста против проектозакона за електронните съобщения организиран от Зелените, Електронна граница и други над 38 организации. Пред парламента се бяха събрали около 300 души, за да изкажат несъгласието си да бъдат следени и подслушвани. Може би хората бяха малко за такова събитие, но поне не се стигна до репресии от страна на полицията, каквито имаше на миналогодишния януарски протест.
От управляващите се появи единствено зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, а сред протестиращите бяха бившите управници Милен Велчев и Едвин Сугарев. Искането на организаторите беше да предадат на мин.председателя предложение за отмяна на проектозакона, но те не бяха приети в министерски съвет. От правителството са се съгласили принципно да отпадне искането за интерфейс към мобилните оператори и интернет доставчиците, но само това не е достатъчно, трябва да се отхвърли проектозакона и да се започне наново.
Едно от нещата, което ми направи впечатление, беше големия брой пенсионери, които протестират винаги каквото и да има, заради тежкия и често не много достоен живот, който водят. Може би също имаше и опити за политизиране на протеста с многото знамена на политически партии, но мисля че това е нормално за действителността в България.
Въпреки малкото хора присъстващи на протеста мисля, че важния извод е че няма да допуснем да бъдем тъпкани и да ни се нарушават конституционните права. Със сигурност протестите ще продължат в по-неформална форма в интернет и при нужда винаги знаем, че можем пак да излезнем пред народното събрание.
Днес е 5 януари 2010 година, ден на средата на зимата и снега, който видях сутринта със ставането ми, че беше натрупал много ме зарадва.
Казах си хем ще е бяло и красиво, хем никой няма да е изненадало и ще може да са почистени улиците в града. Е да ама не!
Показвам снимки от 10 часа сутринта от бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Драган Цанков“.
Никакъв новогодишен подарък от софийска община, 1 ден фандък не пусна на хората да се порадват! Не искам да си мисля, ако беше заваляло на 1 януари какво щеше да е сега.
За да не чистят града изобщо или почти, трябва да са много малоумни, нагли и смотани. За това аз имам друго логично обяснение, и то е че искат чрез София да рекламират и подкрепят зимния туризъм и курортите ни. Какво по-добро решение в кризата, от това като кацнат туристите на летището и веднага да влизат в офроуд режим и да газят дълбок сняг до Банско или Боровец. Чисти улици и перфектни условия си имат и при тях. Екстремни изживявания искат хората и София им ги дава!
Браво на г-жа Фандъкова, че подкрепя държавата в лицето на премиера Бойко Борисов и българския туризъм!
Попадна ми едно интересно предизборно обещание от страна на кандидат депутат от ГЕРБ за тяхното отношение към ЗЕС и антиконституционното подслушване на граждани
Мисля, че коментари не са нужни… нова власт, старите номера до болка познати 20 години!
В последните часове на настоящата 2009-та ми се иска да напиша моите пожелания за новата 2010-та година. Освен традиционните – здраве, щастие, късмет ми се иска да спомена няколко други неща, които са важни за мен.
На първо място да се обичаме повече и да си вярваме повече, да можем да разбираме и приемаме другите хора такива каквито са. Много е тъжно когато хора се разделят, скарват или намразват само защото не сме толерантни, не можем да разбираме другите и да прощаваме.
Да сме малко по-отговорни към всичко заобикалящо ни. Голяма част от проблемите ни, от работа до приятели и близки могат да се предотвратят с повече отговорност. Това важи и в пълна сила и в отношението ни към околната среда. Нужни са малки елементарни ежедневни действия, трябва ни само отговорност.
Да си поставяме високи, но реалистични цели. Всеки от нас може да работи за бъдещето си, да се развива и просперира поставяйки си реални цели и преследвайки ги с упорство и труд.
Мисля, че не красотата ще спаси света а добротата и съзнанието ни. Дано се развиваме в тази посока през новата 2010-та година!
Преди малко се върнах от премиерата на Avatar, последния филм на Джеймс Камерън, който прави след повече от 10 години прекъсване. За визуалните ефекти мисля, че няма какво да се коментира, перфектна приказка и визия отвсякъде. Екипа си е свършил работата перфектно и визията наистина е зашеметяваща. По-важното в случая обаче е посланието, което носи филма и което трябва да остане като спомен. Това е, че сме родени на планетата, където нашата майка е земята, да я уважаваме, да споделяме и пазим ресурсите и да ценим живота и природата защото всичко е преходно. Алчността ни ще ни погуби със сигурност в близко бъдеще, а може и други светове да погубим, ако имаме такава възможност. Странно изглежда да видиш от екрана как 3 метрови сини хуманоиди с първобитни пособия, разбират земята си, ценят живота и всичко, което получават от природата, нещо което ние забравяме и отричаме постоянно. Ще се радвам, ако филма е накарал хората да се замислят поне за секунда, защото човешката алчност може да ни изправи да воюваме сами срещу себе си, но това ще е война за единственото голямо богатство – нашата земя.
Моя съвет е задължително да гледате филма, но го гледай не само със широко отворени очи, а и със съзнанието си!
Случайно или не премиерата на филма съвпада и с края на срещата за климатичните измения в Копенхаген. Добре е да организират една групова прожекция и на политическите лидери там, главно от тях зависи дали такъв сценарий от филма ще е реален или имагинерен!
* Гледах филма в IMAX 3D киносалона и ми направи изключително лошо впечатление, че след края на прожекцията цялата зала беше пълна с пуканки, кутиите от тях и пласмасови бутилки по земята. Също така въпреки огромната бройка кошчета отвън, нямаше нито едно за разделно събиране на боклуците, въпреки че всичко е картон и пластмаса и може да се oползотворят отново.
