Заглавието е взаимствано от втори епизод на култовия испански сериал „Синьо лято“, сериал който всички израснали през 80те години на 20ти век много добре познават. Сериите започнаха да се излъчват отново по БНТ1, като очевидно има голям интерес към прекрасните спомени от детските години, към които ни връща филма.
Моите спомени от детството свързани със сериала са – синьото море разбира се, веселото ежедневие на децата, разходките с колело ближейки сладолед и къщата-кораб на Чанкете. Днес обаче открих един доста по-дълбок и социален смисъл в иначе безгрижния детски сериал, нещо което не очаквах и много ме изненада.
Както се вижда и от заглавието на епизода – в „Не убивайте моята планета, моля ви!“ беше засегната екологичната тематика под формата на измряла риба от реката и стигнала до морето. Интересното в случая е, че филма е сниман през 1981 година, а в него се говори за гражданско самосъзнание и за проблемите от неспазването на правилата и неуважение към природата.
Провокирани от умрялата риба и замърсяването на морето, бандата хлапета се организира да проведе операция „чиста планета“ под формата на почистване на плажа. Нещо, което много ми напомня за акциите на екологичните организации в България по почистване на планини и морета. Нещо, коетo 30 години по-рано го виждаме в испански сериал. Много преди времето на мобилните телефони, електронната поща, Facebook и Twitter.
Мисля с интерес да догледам и останалите серии от Синьо лято за да мога да си припомня хубавите моменти от детството ми, а и очевидно за да науча нещо ново.
Със сигурност няма човек, който да не е разбрал за катастрофалното земестресение в Хаити, който да не е видял кадри по новините или видео в интернет.
Сега малко повече от 20 дена след земетресението, когато няма шансове да се извадят повече хора изпод руините, когато е приключила неотложната медицинска помощ, ми се иска да се огледаме за нещо друго. Голяма част от населението е без подслон, сами са и разчитат единствено на хуманитарната помощ. За да може да се съвземе Хаити и след време пак да е чудесна тропическа страна с веселите и усмихнати хора мисля, че е важно да дадем надежда на децата, шанс за един по-добър живот. Децата са бъдещето, бъдещето на всички нас!
За това искам да призова всеки да отдели от личните си средстава и да подкрепи инициативата на Уницеф „НАДЕЖДА ЗА ДЕЦАТА В ХАИТИ“. Да помогнем на децата да започнат да учат отново, да се усмихват и да виждат, че има някаква надежда за тяхното бъдеще. Мисля, че не е никаъв проблем за всеки от нас да отдели от личните си средстава, дори и 10лв да е пак е достатъчно, ако повече хора се присъединят.
Информация от Уницеф тук, директно дараване на средстава тук (от менюто Кауза изберете – „Помощ за децата в Хаити“).
Днес се състоя протеста против проектозакона за електронните съобщения организиран от Зелените, Електронна граница и други над 38 организации. Пред парламента се бяха събрали около 300 души, за да изкажат несъгласието си да бъдат следени и подслушвани. Може би хората бяха малко за такова събитие, но поне не се стигна до репресии от страна на полицията, каквито имаше на миналогодишния януарски протест.
От управляващите се появи единствено зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, а сред протестиращите бяха бившите управници Милен Велчев и Едвин Сугарев. Искането на организаторите беше да предадат на мин.председателя предложение за отмяна на проектозакона, но те не бяха приети в министерски съвет. От правителството са се съгласили принципно да отпадне искането за интерфейс към мобилните оператори и интернет доставчиците, но само това не е достатъчно, трябва да се отхвърли проектозакона и да се започне наново.
Едно от нещата, което ми направи впечатление, беше големия брой пенсионери, които протестират винаги каквото и да има, заради тежкия и често не много достоен живот, който водят. Може би също имаше и опити за политизиране на протеста с многото знамена на политически партии, но мисля че това е нормално за действителността в България.
Въпреки малкото хора присъстващи на протеста мисля, че важния извод е че няма да допуснем да бъдем тъпкани и да ни се нарушават конституционните права. Със сигурност протестите ще продължат в по-неформална форма в интернет и при нужда винаги знаем, че можем пак да излезнем пред народното събрание.
Попадна ми едно интересно предизборно обещание от страна на кандидат депутат от ГЕРБ за тяхното отношение към ЗЕС и антиконституционното подслушване на граждани
Мисля, че коментари не са нужни… нова власт, старите номера до болка познати 20 години!
Преди малко се върнах от премиерата на Avatar, последния филм на Джеймс Камерън, който прави след повече от 10 години прекъсване. За визуалните ефекти мисля, че няма какво да се коментира, перфектна приказка и визия отвсякъде. Екипа си е свършил работата перфектно и визията наистина е зашеметяваща. По-важното в случая обаче е посланието, което носи филма и което трябва да остане като спомен. Това е, че сме родени на планетата, където нашата майка е земята, да я уважаваме, да споделяме и пазим ресурсите и да ценим живота и природата защото всичко е преходно. Алчността ни ще ни погуби със сигурност в близко бъдеще, а може и други светове да погубим, ако имаме такава възможност. Странно изглежда да видиш от екрана как 3 метрови сини хуманоиди с първобитни пособия, разбират земята си, ценят живота и всичко, което получават от природата, нещо което ние забравяме и отричаме постоянно. Ще се радвам, ако филма е накарал хората да се замислят поне за секунда, защото човешката алчност може да ни изправи да воюваме сами срещу себе си, но това ще е война за единственото голямо богатство – нашата земя.
Моя съвет е задължително да гледате филма, но го гледай не само със широко отворени очи, а и със съзнанието си!
Случайно или не премиерата на филма съвпада и с края на срещата за климатичните измения в Копенхаген. Добре е да организират една групова прожекция и на политическите лидери там, главно от тях зависи дали такъв сценарий от филма ще е реален или имагинерен!
* Гледах филма в IMAX 3D киносалона и ми направи изключително лошо впечатление, че след края на прожекцията цялата зала беше пълна с пуканки, кутиите от тях и пласмасови бутилки по земята. Също така въпреки огромната бройка кошчета отвън, нямаше нито едно за разделно събиране на боклуците, въпреки че всичко е картон и пластмаса и може да се oползотворят отново.
Вчера (12.12.09) със свещ в ръка на моста на влюбените се проведе „Бдение за действие“ в подкрепа на форума за климатичните изменения в Копенхаген. Целта на бдението беше да изкажем съпричастност към срещата в Копенхагем, да покажем че ние грижа за планетата ни и искаме да се вземе решение, което би гарантирало нашето бъдеще. Такива бдения имаше в цял свят.
Според думите на организаторите на събитието присъстваха около 200 души, според мен реално бяха малко по-малко. Като цяло на фона на бденията в други градове сигурно изглежда малко, даже и аз очаквах целия мост на влюбените да свети от свещите, да могат хората, които минават оттам да ги видят отдалеч. Важното в случая е, че имаше както малки деца така и възрастни хора, независимо от гадното време. Показахме съпричастност и желание за промяна, мисля че това е най-важното. Възрастните да си променят мисленето, а младите да се учат. Само когато сме заедно, ще може да има реална промяна!
Едва ли ще учудя някой като кажа, че София не е от тези градове, и като цяло всички български градове са така. Доколкото знам във Варна има някакви усилия покрай морската градина да се направи нещо, но не знам докъде са стигнали нещата. В София „направиха“ нещо нескопосано покрай канала на бул. Евлоги Георгиев, колкото да си измият ръцете просто.
В България има доста любители на велосипеда като начин на придвижване и забавление, само че държавата и общините не правят нищо да подпомогнат това. Никой не се замисля, че ако има повече и качествени велоалеи доста хора могат да слезнат от колите си. Трябва просто национална политика и воля за това, само че ние нали сме по-хитри от другите както винаги нищо не правим.
Спорт, движение, чист въздух, екологичен и безшумен начин на придвижване това е табу за сегашните упраници, надявам се да не е и за бъдещите. Докато се променят нещата мога да спомена тази връзка с 10-те удобни градове за велосипести. Можем само да гледаме и да цъкаме с език.
След първоначалното излъчване на филма „Бетонни градини“ на Генка Шикерова и протеста от няколко български туристически организации, което съм описал тук се оказа, че има още развитие по темата. Вчера (02.12) националният борд по туризъм излезна с официално становище относно филма. От борда признават обективността на материал и уточняват – „Бордът намира за подходящо, конкретният случай, представен в Слънчев бряг, да бъде разгледан като възможност за предотвратяване на други подобни небалансирани модели за развитие в страната“. Чак бях изненадан от това изказване, но искам да поздравя борда, че застанаха мъжки и си признаха истината.
Още по-интересното обаче идва от гостуването на Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА в Тази сутрин по БТВ. Значи тези хорица споделят, че филма казва истината, обаче не е хубаво да я казваме защото нищо не печелим така и само губи българския туризъм така. А аз мога да ги попитам така ли възпитават децата си, да лъжат и крият, да не споделят истината. Години наред всички си тъпкаха гушите с незаконните строежи в Слънчев Бряг, интересуваха ги само печалби, никой не мислеше за природа или туристите, само парите имаха значение. И какво излиза накрая, ние се налапвахме много години, ама сега вие на никой не казвайте, че Слънчев Бряг не струва. Тактиката със заряването на главата в земята като щраус явно е много удобна за българските хотелиери, само не знам те какво си мислят, че някой като дойде тука няма да ги забележи нещата, за които се говори във филма ли? Явно просто реалността от пияни скандинавски туристи ги устройва, стига да има приходи за тях.
Трудно ми е да измисля какво повече може да се каже по темата. Алчността и безсилието на хотелиерския и туристическия бизнес в България е показателна.
Ако на някой му е интересно може да види видеото от Тази Сутрин по БТВ тук.
От известно инициативата Hopenhagen набира сериозна подкрепа. Подписки, клипове в интернет, приложения във Facebook, кандидати за посланници, направо истинска виртуална държава. Hopenhagen е движение създадено от Международната рекламна агенция в подкрепа на срещата на ООН за промените в климата в Копенхаген. Изненадващото в случая е, че има и билборд призоващ да се присъедините към Hopenhagen в София.
От днес 01 до 03 Декември се провеждат поредните „Дни на предизвикателствата„в Дом на киното. Програма обещава като цяло доста интересни филми и съпътстващи събития и разговори. Днес успях да мина за малко и едновременно останах ужасен от многото хора, които се бяха събрали, но същото така и очарован от същите тези млади хора, които бяха приели предизвикателството и бяха на място там. Който е отишъл след началния час от 18 можеше да забрави за място в киносалона, но за сметка на това имаше много приятна изложба от фотоконруса „360 градуса предизвикателства“. Присъстваха и задължителните за такива събития няколко щанда с приятни материали сред, които тениски и чанти от плат на forthenature.org, календар-бележник „С ритъма на природата“ (половината пари от продажбата му отиват за х. Ехо), детско ЕКО списание и картички. Като цяло доста приятна обстановка, млади и усмихнати хора, така че и да не успеете да се вредите да седнете в киносалона пак си струва посещението. » Continue Reading…
