Долу Канон : )

Тази снимка бих я кръстил с безличното – хора на покрив.

May I add your pictures of Tarja Turunen on my fansite? My link is http://www.myangelsdream.eu.tp , I will credit you for the pictures, link back, and I won’t edit them of course. Also, my site is non-profit.

Thanks in advance.

Arina

В шведския киносалон беше същото мазало. Младите просто… изпростяват.

Ехееехеехехехеее, и замириса на море!
Лято, жеги, жажда за курорт! За разлика от западняците, по които все се равняваме ние не планираме отпуските си месеци, дори година по-рано. Ослушваме се непрекъснато за първата възможност, при която ще откраднем някой ден почивка или част от годишната ни отпуска, дори и само два дни от стандартния летен уикенд, но по най-бързия и жизнерадостен летен начин да „щипнем” към морето! Към златните пясъци и синята водна шир, наподобяващи карибските картички, но само на 300-400 км от Столицата.
Изпратиха ме командировка, седмица преди да замина на море, направо слях полезното (работно) с приятното( отпускарско).
И както всяка година в един щастлив, вълнуващ ритуал станахме в 5.00ч да тръгнем навреме, не толкова да избегнем големия трафик, колкото да подчертаем изключителността и ведрата значимост на ситуацията – потегляне за морска ваканция!
Дестинация Св.Влас – Сл.Бряг! Едно емблематично име, символ на съчетанието на морската почивка с плажен купон, вихрен и завладяващ. Все пак бях подготвен за новите реалности. Всеизвестно е вече, а за мен въобще не беше тайна , че „Съни Бийч” е заприличал на подобрен вариант на Люлин. Последните години работата ми често ме изпращаше в тази “светая светих” на столичните гъзари от преди само едно десетилетие и сбъдната южняшка мечта на ред скандинавски, напоследък и английски, редови граждани(бачкатори). Следях разрастването му от близо, но някак си, все извън сезона с ясната презумция, че всичко, което виждам е само една бурна задкулисна суматоха (строителна) преди вдигането на завесите и представянето на комплекса за поредния туристически спектакъл!
Ей богу, този път попаднах, ако не в разгара, то в началото на разгара на сезона – края на юни – и…бях потресен!
Преди дни в едно студио на софийско радио течеше разговор-дебат за достойнствата на различните видове морска почивка. Защитник на натуралната идея за къмпингите като средство за тотално отпускане и разрушаване на всички градски, суетни, даже фалшиви задръжки в естествена среда, изправен срещу застъпничка на по-луксозния, уреден, по-многозвезден начин на отмора и забава. Само не разбрах, защо в тази връзка бе споменат „Сл. Бряг”.
Не разбрах и защо тази вечер, ден след като се прибрах вкъщи, по националната гледах публицистично предаване, посветено на туризма, в което се изреждаха в общ безумен тон представители на частните хотелиери, на държавните институции и на самия комплекс да ми обяснят колко добра туристическа дестинация е БГ и „Сл. Бряг” в частност! Колко „Съни Бийч” е готов за сезона, понеже, видите ли, строежите са спрели през май, а не през юни. Колко повече чартъри приема Бургаското летище и колко точно са процентите нарастване на туристите спрямо – любим израз – същия период за миналата година! Между впрочем по въпроса с процентите няколко десети от процента отнеха десетина минути спорове!
Седях и гледах влудяващо тържество на демагогията и фалша, безумие на самодоволството и суетата, величие на празните думи и глави и се чудех кого да обвинявам. Ей Богу, ако кажа, че държавата е виновна, защо частниците пеят същата песен, защо им приглася местната власт и защо журналистите, по правило слънчасали ги щадят, ровейки с половин уста по незначителни теми с гузното чувство, че притесняват някого!
И осъзнах всичко!
Видях с очите си, че курортите ни са бутафорни! Хотелите са бутафорни! Туризмът също! Когато представителите на различните „играчи” в туризма ми говориха компетентни нелепици, осъзнах, че и те са бутафорни.
Кметът на София, преди дни, по телевизията показваше как общината е изкупила терени за развитие на инфраструктурата, как ще премести, изградената в конкретния случай канализационна система за да реализира проектите си и колко ще струва това .Канализация, чиито проекти общината е одобрила за изпълнение и приела. И пред запотените от 40 градусовата крайградска жега обективи на камерите багерът, внушителен декор на събитието, вдигна капака на една шахта !
Отдолу се оказа обаче, че шахта няма. Пред смаяните погледи на всички лъсна фактът, че каналът е бутафорен! Общината е бутафорна! Държавата е бутафорна! Сигурно през главата на кмета е минала(без да я изрази гласно този път), казаната от него публично в нощта на изборите и станала крилата, фразата :”Еба ти и ташака!”
Това всъщност ми беше връзката на „Съни Бийч” със Столицата! Защо наричам Сл. Бряг бутафорен!
На първа линия до морето, в новата част на комплекса са изградени няколко помпозни големи хотела, всеки с много звезди, третирани от години като гордите флагмани на Българския Черноморски туризъм. Безбожно еклектични сгради, внушаващи по-скоро претенциозност, отколкото лукс, гарнирани с ред архитектурни и дизайнерски безумия. „Хелена Ризорт”- само да споменеш, че си нощувал там и си намерил място в лъскавите и ласкаещи псевдохай списания.
Решен във възрожденски стил (похвално), апликиран с автентична (доколкото донасят легендите) часовникова кула, комплексът е загърнал в топлата си балканска архитектура едно странно, загадъчно, помпозно и безвкусно съоръжение – явен опит на самовъздигнал се архитект да докаже своята космополитност, творчески размах и глад за величаене! На фона на , както вече споменах , възрожденска стилистика е композиран следния, със сигурност, скъп, …не намирам точната дума… – атрибут. Над басейна са задигнати мостове, формиращи над средата му кръгла площадка. От краищата й се издигат няколко (съжалявам, че не запомних колко-сигурно има символика) древноримски( или древногръцки) колони. Ще кажете що за невежа критикува това, щом не може да различи древноримската от древногръцка архитектура. Не е необходимо да ги различавам! И непредубедения наблюдател вижда как без никаква връзка тези странни като стил и несъразмерно тънки и високи пилони, се врязват сред копривщенските архитектурни щрихи на сградата. Върху тези колони е монтиран купол, плетеница от ковано желязо с цветя и други неразбираеми орнаменти. Веднага се набива на очи репликата на световноизвестния ефирен купол, разположен на сградата на Сецесиона (музей, представящ работите на група художници, обединени от Густав Климт) във Виена.. Имал съм щастието да го видя на живо! И ей богу, там куполът си е на мястото! Какво точно търси върху басейна описаната орнаментика, на мен не ми стана ясно. Но по-важното е, че даже и с неразкрит смисъл и замисъл куполът стоеше безобразно, неестествено, кичозно , и …бутафорно!
„Виктория”, гордото чедо на Виктория груп! Грубо затиснал тясната търговска улица със зловещо разперените си криле, смущаващо смесени стилове на лежерна средиземноморска архитектура с новоприетата мода на столичните бизнес-сгради за стъклени фасадни правоъгълници през няколко етажа. Странни като форма и пропорция кули, приличащи на подострени моливи, заключват ъглите на двете крила – някак си ниски за кули, а стърчащи нелепо от общия силует. Редуването на дъговидни арки( криви при това) с прави участъци и резки завои не създават ритъм на разчупеност, а по скоро дразнеща неразбория по фасадата . Не е необходимо човек да е архитект( очевидно аз не съм), а просто да има елементарно пространствено усещане за да се възмути от това безочливо съчетание на форми, стилове и материали! Или просто да е виждал красиви сгради на някои по-красиви места по света за да го порази тази безмислена, лишена от вкус помпозност.
„Маджестик” – поредната гордост на слънчевия комплекс. Огромен, многостаен, безличен, безвкусен – покрил всички изисквания за продажба на ТУИ и НЕКЕРМАН, та европейския пролетариат да има възможност за 300-400 евро да се порадва на буржоазен лукс цели 10 дни(вкл.полета и трансфера от и за летището). На БГ парвеню ще му струва толкова една вечер. Отново бутафорен сценарий.
Големите хотели имат обаче красиви градини. Подържани паркове с добре оформена зеленина. Заведения и басейни заобиколени с романтични перголи, изградени от нежни дървени дантели и феерични, гонени от вятъра воали. Това наистина беше красиво и приятно за разходка. Промъквайки се сред тази подканяща романтика в градината на „Маджестик”, поехме по централната алея, водеща към хотела. На метри от нас се открои странен силует, осветен, очертан на фона на хотела, но въпреки това труден за възприемане. Какво ли беше това, в крайна сметка? Приближавахме с нескрит интерес, чудейки се на каква поредна архитектурна атракция сме попаднали. Останахме очаровани. Както се изрази моята прекрасна спътничка – сблъскахме се с фекалия на огромен планински трол.
Насред прекрасния парк с призрачно проблясващите води на басейните, ширнали се в сложни геометрични фигури, бе изградено някакво нещо си от нарисувана пластмаса!Може би трябваше да играе ролята на хълм ли, водопад ли(завършваше с мътно езерце),но защо точно в средата на алеята, защо от пластмаса – подчертано бутафорно.
Лайно на Трол – бутафорно! Сред петзвездния парк!

Пред „Маджестик” обаче имаше хубав бар, средиземноморски( преобладаващо италиански) стил, шикарен. Небутафорен. Естествено се оказа място за срещи на неизгонените още последователи на софийските „магураджии” – предците, разработили Сл. Бряг като гъзарски курорт още в онези години!
Отделих доста време на първа линия, гордостта на комплекса и то в северната му част. Малко, след като е спрян похода на сергийно – крайморския алъш-вериш бизнес. За да минем на юг, по безкрайната крайбрежна улица, обаче, ще се зарием(в буквалния смисъл ) сред всички дарове на китайската и турска индустрия. Изпълнявайки историческата си задача за мост между изтока и запада, с щедра ръка и завидно себеотрицание, местните търговци доставят на западните ни съсъюзници прекия път до евтините продукти на екзотичния Далечен Изток.
Вървиш покрит от слой джапанки, „маркови” шапки за броени лева, футболни фанелки на всички световни колоси и стотици предложения на турската денимна промишленост.
Следват будките за дюнер кебап и палачинки. Сувенири, пак джапанки и дънки. И „Макдоналдс”. Не го обичам, но е институция. Ял съм в поне двайсет точки из Европа и винаги е едно и също! Но даже и той ме изненада със зашамотен служител, който обслужвайки ни, през цялото време следеше разговора на съседната каса. Всяко нещо му го повтарях по два-три пъти. Но до нас говореха на английски. И в крайна сметка, по-важно беше да се проследи там какво става за да може на края с бодрото „Have a nice day”, човечето в раираната ризка да докаже своята стойност на света, чрез демонстрация на чуждоезични познания, нелепо пренебрегвайки сънародниците си! Народопсихология! По принцип не й обръщам внимание! Еле пък на курорт! Но как да не се смея, когато развълнуван майстор на палачинки крещеше неистово ,изпълнявайки странен ритуал по собствен сценарий пред пухкави англичанки и веднага след това, разбирайки, че съм от БГ с голяма тежест и неудоволствие се принуди да го повтори( мълчaливо ) за да изпълни поръчката ми! Ама стремейки се да не разходва напразно гостоприемния си ентусиазъм.
Пак павилион за палачинки и идва ред на кръчмите. Дървени конструкции, баварски маси, габровски покривки и троянска керамика придават неповторимия(последните десeтилетия) национален български стил!”Стек по хавйски”, „Пейпър стек” и спагети ”Болонезе” демонстрират родната кухня. Изкараните към улицата грилове, облечени в малки бутафорни родопски къщички, допринасят за екзотиката и намамват шляещите се туристи да изядат традиционното чеверме под звуците на…съседа по маса, забавляващ се на новото караоке. Едни скандинавци ни повярваха, че караоке е БГ дума!
Еклектика! Кич! Бутафория! И това нямаше да е толкова страшно, ако масите не бяха празни. Почти всички маси в почти всички кръчми бяха празни!
„Сезонът е слаб. Клиентите – млади, по дискотеки ходят” – ни обясниха местните!
Ама в дискотеките не хранят! Бутафорните ви кръчми започват да носят бутафорен оборот!
С едно изключение! „При Джани”!
За пръв (и втори, и трети за една седмица) път чакам на опашка за заведение! Няколко стотин места, перфектна организация по настаняване. Светкавично обслужване, безупречна кухня и цени по-ниски от средна софийска кръчма. Рамо до рамо български туристи, сезонни работници и английски почиващи чакат чинно за да се докопат до едно от малкото реални неща, за които плащаш точно толкова, колкото струва!
Е да! На трета линия е! Ама и там хора ходят, макар че не е за хора. Не съм вярвал, че има място по-гадно от София през лятото, че това място може да е на морето и да се казва Сл.Бряг.

Казах ви, че мяза на Люлин. Макар, че не искам да обиждам Люлин и жителите му.
Безумно е гъсто, асфалтено и истерично. Само дето е по-цветно и тук, таме има басейни. Но даже в Люлин вече няма шахти, на които им липсват капаците, няма бунища помежду два блока. Няма външни кенефи, сковани от дъски и балатум в предблоковото пространство.
В Люлин няма домашни кози, превърнали се в планински, катерейки се по купчини зарязани бетонни отломъци и тухли. Дори в Люлин никой не би позволил да се изсипят строителни отпадъци на площ, колкото едно футболно игрище. В гетото до Люлин (Филиповци )някой и друг ром е построил нова къща, и я оградил. А в гетото на Сл. Бряг(защото и там има такова), стари цигански постройки са застроени на принципа „тука има тука нема”. Дълга стара двуетажна сграда, отдавна превърната в ромски катун, поема пътя си към туризма. Вместо да бъде изрита и на нейно място да се построи нова е предприет странен начин на иновиране! Върху(над) два апартамента са построени още три-четири етажа, следват два апартамента във вида на старата кочина, пак застроено до горе и пак пауза. Дворовете, с пъстрия си облик на екзотични сметища, от които стърчат колците на тук-там побити доматени корени, продължават да доукрасяват курортния пейзаж.Какво ли строят – хотел „РОМАнтика”?
Готов хотел(тип ЖСК – жилищно строителна кооперация) в стил Софийски Лозенец, ограда,басейн, паркинг – по правило скъпи возила с нашенски регистрации.Българите, пребиваващи тук са над средна класа – нощувката варира от 60 до 200 евро! И съчетанието е брилянто – обикновения британски труженик с новозабогателия българин-„Кайен”.
Как се чувстваш велик и богат (и почиващ), когато трябва да преминеш 2 строежа, три разкопани улици, безумно улично движение по главната, сравнимо с трафика на „Цариградско” в 7 вечерта, няколко бариери и глутница сърдити сотаджии, за да стигнеш улицата, през която в последна битка с джапанките и джинсите, малко преди да те сгази файтон или рикша, ще се докопаш до плажа.
Там поне е лесно, свободни чадъри и шезлонги винаги има, защото смутеното английско войнство се е стъкмило чинно в ивицата за свободен достъп, защитена от закона, между платените чадъри и морето.
И умеем да сме гостоприемни. Още с влизането си в СБ, пред една пешеходна пътека веднага разбрах колко бързо англичаните се адаптират. Наближавайки ”Зебрата” видях английско семейство с деца как страхливо пърха на тротоара, в очакване оживения трафик да се смили и да спре за няколко секунди! В момента, в който спрях, за да им сторя път, те, поглеждайки като уплашени кошути в двете посоки , с максимална скорост и капчица недоверие, дали не ги подигравам, взеха на спринт разстоянието между двата тротоара!
Колко ли време бяха прекарали в БГ. Замислих се! Как толкова бързо бяха свикнали да се пазят, какво да очакват и…умрях от срам.Стана ми толкова гадно, и тъжно, в началото се засмях, но с онзи смях, през сълзи..
Невероятна агресия се е събрала в този комплекс, осезаема във въздуха отрицателна енергия. Обезумели физиономии, забравили курортността на селището, впили здраво нокти в английските портфейли, от една страна, от друга побеснели БГ баровци, приели странната суматоха с условието, че ще ги третират като богове.
Курортен Комплекс за избиване на комплекси ви очаква да си платите скъпо за това!
Мъж с дете. Детето държи пояс! Много шарен! Застанали са върху еди насип до строеж.
Цветни кули и весело извиващи се ролби. Аквапарка. След края на оградата още малко парк и…бунище. На 50-60 метра разпръснати купчини боклуци, изсипани сред дърветата! Сергия с керамика. Троянска цветна, както и ръчно изработена в естествен цвят- грънци, кани и сачове – интересни артикули! Отзад , в цялото поле купчини натрошен камък , купчина до купчина, до където ти стига окото! Уаууу! Ново хотелче – цветно, пред него басейн. Отстрани паркинг – асфалтиран. До бариерата! От там нататък чакъл и пясък, пресъхнал, вдигащ пушилка при най-малкото докосване, следва кална канавка и пътя.
Комплексче. Три еднакви сгради под ”П”. По средата басейн. Шезлонги. Следва – заблатена поляна, върху локвите дървени скари, а върху тях нови шезлонги!
Бетонен възел. Ръждиви кули и огромни купчини чакъл. Вратите на оградата нямат време да се затворят, бълвайки един след друг ръждиво оранжеви бетоновози. И пак бунище – 10,20,50,100 метра, до следващия басейн.
Описаното по-горе е околовръстното на Сл. Бряг – 5-та линия, до там туристи може би не стигат, но това е пътя за Св. Влас, крайбрежния за Варна… Кой по дяволите лъжем!
Пътя за Св. Влас. И до там стигнах. По-спокойно и умерено застроено. Може би, защото Братя Диневи са поели цялото място и с обща концепция и мисъл се е получил една идея по-грамотен вариант. Но пътя! Края на юни, а пътя се асфалтира. Зашеметени английски туристи стреснато чакат на спирката, страхливо сгушени сред грохота на асфалтиращите машини,задушавайки се от обгръщащите ги смърдящи пари при 30 градусовите жеги. Атракция. Кога друг път ще видят как се полага асфалт и ще вдъхнат екзотичния аромат на дзифт. В курорт!През Юни!

Но Св.Влас се е сдобил с една истинска перла – това не е България. Прекрасно яхтено пристанище. Освен за ползване по предназначение е изключително приятно и за разходка! Фенери от ковано желязо се редуват с малки светещи колонки за електричество към яхтите. Старите пейки, осветените палми, полюшващите се лежерно разноцветни лодки, целия крайбрежен комплекс придават автентичен средиземноморски стил. Много шикарен петзвезден хотел, изтънчен и чист, лишен от помпозност. Двуетажен елегантен силует, без никаква натруфеност на фасадата, но с подсказващо лукс пищно фоайе. Крайбрежните ресторанти и магазини, част от общата концепция, носят ненатрапчиво всеки своя личен стил. Това не е България. Не е бутафорно! Премислено, премерено, луксозно, но не натоварващо, там има място всеки – от обикновения разхождащ се турист до милионера, закотвил току що яхта в пристанището.
Можело, значи!Когато спрем да лъжем другите, когато спрем да лъжем себе си и под прахта на яростната печалбарщина разкрием истински ценности, неща с трайни стойности. Тези, които носят реална печалба( и полза) по-бавно, но завинаги.
Юли 2007