За първи път тази година се престраших да участвам в конкурса за българска фотожурналистка. Това е жанр, който ме интересува много като се започне през концерти, спорт и социална фотография, всичко това ми харесва. За съжаление участието ми приключи без успех, но това още повече ме амбицира за следващата година.
Tagged: Фотография
Покрай разглеждане на фотографски сайтове и ревюта на нови обективи случайно попаднах на сайта на един фотограф – Al Bello. Много харесвам спортната фотография, гледал съм доста сайтове, а и аз самия съм опитвал 1-2 пъти да снимам спорт, определено е много интересно и вълнуващо. За мен спорта е най-динамичния жанр за снимане, може би следван непосредствено от дива природа и концертна фотография.
Снимка от портфолиото на Al Bello. За връзка към сайта натиснете върху снимката
Това може да направи снимките на Al Bello, само още по-ценни. Разгледах доста подробно сайта, прочетох биографията на автора и видях какви награди е печелил през годините. Мисля, че заслужава голямо уважение и възхищение за годините работа и старанието, което влага. Това може да бъде видяно и разбрано от биографията. Най-интересното в случая, обаче е способността на автора да представя спорта в много различни форми и да го комбинира с други жанрове фотография. Прекрасните портрети на спортисти правени с голямоформатна камера много приличат на класическите американски портрети от средата на XX век (примерно Richard Avedon). Също чудесни снимки, в които се комбинира спорта с пейзажна фотография, а за подводните снимки и подготовката, която е вложена при тях само мога да мечтая някога и в България да можем да видим такова нещо.
Радвам се, че мога да споделя този сайт и прекараното време в него е едно от най-смислените неща, които съм правил в последно време.
Дойде време и за тазгодишните награди за репортажна фотография на World Press Photo. Категориите в които се присъждат награди са доста, а снимките както винаги са много силни. Прави ми впечатление, че може би кадрите като цяло са по-положителни, което е доста добра тенденция. Да можем да видим света и от красивата страна, а не само от болната и недъгавата, което беше нормалната практика предните няколко години.
Все пак големия победител е един и тази година се казва – Pietro Masturzo от Италия.
Жени в Техеран викат от покривите си в знак на протест срещу режима от 24 Юни.
Да се надяваме, че скоро ще можем да видим и български фотографи в най-престижния световен конкурс за репортажна фотография!
По-рано тази седмица Apple представи най-новата версия на софтуера си за обработка на RAW файлове – Аperture 3.
Част от новостите бяха напълно очаквани и това са функциите показани вече в iPhoto – Places и Faces. Освен във аматьорският софтуер сега новостите са налични и в Аperture и явно има защо. Човек може много лесно да се ориентира, ако търси снимки на определен човек, или ако си сортира снимките по географско разположение, даже и самата камера да не може да записва GPS метаданни.
За мен лично повечето новости са в обработката на изображения и те главно се дължат на сериозната конкуренция на Lightroom и очакваната 3та версия на софтуера на Adobe. Най-сериозната и необходима новост в Aperture смятам, че са четките (brushes), нещо което ми липсваше в предните версии и с което се работи идеално в Lightroom. Принципа на работа е подобен на технологията за non-destructive работа в Photoshop с добавяне на нови слоеве и работа с маски в тях. С четките може да се променя всичко от цветове, експозиция, острота, ретуш та до ефект на поляризационен филтър, като всичко това се променя върху част от изображението само.
Другата голяма новост са така наречените от Apple – Adjustment Presets . Това представлявате предифинирани обработки на кадър, като е много лесно да се избере някоя от тях и след това да се редактира малко по-финно спестявайки известно време. Най-хубавото е, че всеки може да си дефинира и запази собствени настройки, за определен тип обработка, а даже може и да ги копира върху повече кадри.
Като добавим към това възможностите за споделяне в социални мрежи директно от програмата подобрените слайдшоута с HD възможности, Aperture вече излиза от детската възраст и става един зрял софтуер за обработка на снимки, напълно достоен за всеки професионалист.
Остава да чакаме да видим кога и на каква цена ще го има и у нас софтуера, а дотогава малко информация от източника – Aperture 3.
Попаднах на един интересен сайт, който е базиран на една идея, която макар и не оригинална за първи път се прилага на базата на flickr. Идеята на сайта е да спести време и да отсее по-хубавите снимки от flickr. Принципа на работа е много прост, като се отвори показва няколко от последно добавяни във любими снимки и оттам с цъкане върху дадена снимка се прехвърля към любимите снимки на автора на дадения кадър. Ако от тях няма готини кадри, просто се цъка върху друга снимка и така всичко се повтаря. Работи се много бързо, лесно и приятно. Има възможност да се логнете във flickr профила си и оттам началната страница се отваря с вашите любими снимки. Може да се прегледа снимка директно във flickr, да се види в по-голям размер или да се добави към любимите. Сайта може да се намери на адрес fffflckr.com, като за момента е в бета стадий още и трябва да сме по-милостиви към разработчиците му.
За да не съм голословен ще покажа и 2 екрана от сайта.
Една супер забавна неофициална реклама на фотоапарати Канон. Хората показват как с добра идея и удоволтвие може да се сътвори нещо наистина чудесно. Абсолютен вирусен маркетинг е това клипче и може би е свършило много повече работа от голяма част от маркетинг отдела на Канон.
CANON – Freeze Tag from Saman Keshavarz on Vimeo.
След като го изгледаш не ти остава нищо друго освен да грабнеш камерата и да поснимаш!
PetaPixel публикува интервю със създателя на проекта Big Picture Алън Тейлър. Интересно е да се разбере как един човек може да отделя толкова време и ресурси за да движи сам един проект, но проект който е променил до голяма степен начина по който се показват фотографии в интернет и особено в големите медии. Желанието и любовота към фотографията може да са по-силни от всичко, Алън го доказва модерирайки всеки един коментар и грижейки се за цялата селекция и обработка по снимките!
Надявам се ако ми остане време да го преведа, но мисля че всеки би разбрал за какво става дума.
Дотогава – Big Picture
Като човек, който се занимава с фотография винаги съм обичал да гледам снимките си на голям екран, на по-голяма резолюция. Така възриемането е по-добро и въздействието от кадрите е било по-силно. За това от край време се дразня, че снимките онлайн по медиите винаги са били малки. Къде заради (съмнителни) опасения да не бъдат “откраднати” кадрите, къде заради дисково пространство и трафик, а някъде и заради малките резолюции на мониторите.
От около година се наблюдава осезателна промяна в тази логика. Всичко започна с онлайн изданието на The Boston Globe – Boston.com, които започнаха да публикуват снимки от важни световни събития с размер 1000 пиксела под името BigPicture (идеолог на проекта е Алън Тейлър), нещо необичайно за онлайн медии. В повечето случаи кадрите са от световните агенции, което гарантира великолепно качество и уникална гледна точка. Популярността на BigPicture е толкова голяма, че много други медии взеха да копират този модел, който е даже и тоста близък визуално.
Такива проекти са примерно – The Sacramento Bee – The Frame, Daily Mail (нямат обособен проект, вмъкват ги в новините), The New York Times – Lens Blog.
От скоро време има такива проекти и при нас, като началото беше поставено от – Дневник – BigPicture. Разликата тук е, че Дневник разчита на фотографи на медията, а не на кадри от световни агенции, което е хубаво, защото се показват снимки свързани с България предимно. Странното е, че се показват и кадри на други фотографи без да има ясна схема как става това. Интересно е също, че проекта се подкрепя от Phtosynthesis, като не виждам каква е подкрепата – да са раздали техника на фотографите ли, според мен това си е чиста реклама и използване на мястото на сайта. Другият популярен проект в България пак е на Икономедиа – Capital.bg/crop, къде снимките са показани като съдържание към блог.
Може би все още има какво да научим от големите медии, но хубавото е че и по нашите сайтове се показва чудесна фотография.
В Бъдеще ще спечели този който показва още по-голяма по-качествена и по-разнообразна фотография. Дано медиите са разбрали, че това е правилния път и е много по-добре отколкото страха за авторски права, малките снимки и водните знаци по тях.
* Заглавието е взаимствано от The Big Picture – Boston.com
Днес (19.08) отбелязваме световния ден на фотографията. Чества се на тази дата, защото на 19 август 1839 година е направено официалното представяне на фотографски процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние. След това процеса се развива до достигане на джобна камера с 35мм черно-бял филм в нея. През 1925 Leica пускат тяхната първа 35мм камера, като и до ден днешен са известни с ненадминатите си телеметрични камери.
Щастлив съм, че един от първите фотографи е носил моето име – Анастас Йованович (1817-1899), за който се смята че най-вероятно е направил и първата съхранена снимка на българи от 1842-1843 година – портрет на възрожденецът Тодор Минков с майка си, които са фотографирани във Виена.
В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 година.
На тази хубава дата, не ни остава нищо друго освен да си пожелаем повече хубави снимки и да не забравяме, че преди всичко фотографията трябва да носи удоволствие, както за самия фотограф, така и за хората които ще и се наслаждават.
Доста пъти съм се замислял какво е това зебра и има ли почва у нас? Пешеходни пътеки в България не са нещо, което е на особена почит, като причините за това са доста, като се започне от това, че голяма част от тях са в доста лош вид и се стигне до това, че почти всеки кара като малоумен пилот от формула 1. Докато в доста други държави като стъпиш на пешеходна пътека всички участници в движението се съобразяват с теб.
Целта да напиша това е според мен един добър пример как трябва да изглеждат пешеходните пътеки.
Пешеходната пътека се намира на бул. Драган Цанков от борисовата градина към ул. Цанко Церковски посока пл. Журналист в Лозенец, един доста натоварен път, с много силещи се идиоти със ~100км/ч градско.
Само типично в наш стил не всичко е перфектно, снимата е правена преди малко повече от месец и вече боята е доста по-избледняла, а не е толкова трудно това да не е така, без самата боята да е много вредна. Можем само да си пожелаем повече такива пешеходни пътеки и единственото, което остава след това е да се промени!
