От около година се наблюдава осезателна промяна в тази логика. Всичко започна с онлайн изданието на The Boston Globe – Boston.com, които започнаха да публикуват снимки от важни световни събития с размер 1000 пиксела под името BigPicture (идеолог на проекта е Алън Тейлър), нещо необичайно за онлайн медии. В повечето случаи кадрите са от световните агенции, което гарантира великолепно качество и уникална гледна точка. Популярността на BigPicture е толкова голяма, че много други медии взеха да копират този модел, който е даже и тоста близък визуално.

Такива проекти са примерно – The Sacramento Bee – The Frame, Daily Mail (нямат обособен проект, вмъкват ги в новините), The New York Times – Lens Blog.

От скоро време има такива проекти и при нас, като началото беше поставено от – Дневник – BigPicture. Разликата тук е, че Дневник разчита на фотографи на медията, а не на кадри от световни агенции, което е хубаво, защото се показват снимки свързани с България предимно. Странното е, че се показват и кадри на други фотографи без да има ясна схема как става това. Интересно е също,  че проекта се подкрепя от Phtosynthesis, като не виждам каква е подкрепата – да са раздали техника на фотографите ли, според мен това си е чиста реклама и използване на мястото на сайта. Другият популярен проект в България пак е на Икономедиа – Capital.bg/crop, къде снимките са показани като съдържание към блог.

Може би все още има какво да научим от големите медии, но хубавото е че и по нашите сайтове се показва чудесна фотография.
В Бъдеще ще спечели този който показва още по-голяма по-качествена и по-разнообразна фотография. Дано медиите са разбрали, че това е правилния път и е много по-добре отколкото страха за авторски права, малките снимки и водните знаци по тях.

* Заглавието е взаимствано от The Big Picture – Boston.com